|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Сеймени през село вървяха,
хайдушка глава носеха
и си виком викаха:
- Излезте, мало, голямо,
та си главата познайте!
Никой си глава не позна,
най си главата позна
една стара бабичка,
тя си от врата излезе,
излезе и заплака:
- Тази й глава на моя син,
на моя син, на Стояна.
Сеймени баби думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
добър си сина гледала,
гледала, бабо, хранила.
Доде Стояна стигнахме,
девет планини минахме,
доде му ръце вързахме,
девет синждира скъсахме,
доде му глава отрязахме,
девет си саби строшихме.
Шипково, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|