* * *

Хайдушка глава

Отдолу идват сеймени, леле мо,
отдолу идват сеймени,
сеймени бюлюкбашии,
юнашка глава носеха,
юнашка глава без гювда;
право сред село слязоха,
сред село байрак забиха,
до байряк глава сложиха.
Вървяха старо и младо,
варвяха с мало и голямо -
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
бабичка с патеричка,
като си е глава видяла,
викнала, че е заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
като те е мама хранила,
хранила мама, гледала,
тъй ли е мама мислела -
главата да ти познае,
главата без гюведята.
Сеймени думат бабички:
- Аферим, бабо, машалла,
добър си синко отгледала;
дорде Стоян хванем,
три планини минахме,
дорде му ръце вържем,
три синджира скъсахме,
дорде му глава отрежим,
девет саби счупихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.