|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, лело бе,
отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха.
Никой си глава не позна,
най-подир иде бабичка.
Щом си главата видела,
викнала та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе чувала.
Мама е, синко, мислила
през девет села да мине,
в десето село да свърне,
тебе невеста да вземе.
Турчин си баба думаше:
- Афeрим, бабо, машалла!
Доде Стояна хванахме,
девет планини минахме.
Доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме.
Доде му глава вземахме,
девет си саби строшихме.
Ружинци, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|