* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени билюкбашии,
хайдушка глава носеха;
не ми е глава хайдушка,
най ми е глава юнашка.
Вървяло е старо и младо
да си главата познаят,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя кат си глава видяла
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
като те е майка хранила,
тъй ли е майка мислила!
Сеймени думат бабичка:
- Я мълчи, бабо, не плачи,
ощ един синка отхрани
и него като Стояна.
Дорде си Стоян хванахме -
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме -
девет синджира скъсахме;
дорде му глава вземахме -
девет си сабли строшихме,
десета пушка игленка -
тя му е главата вземала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.