* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат саймени,
саймени, билюкбашии,
хайдушка глава носеха.
Не била глава хайдушка,
най била глава юнашка.
Вървяло мало, голямо,
главата да си познае,
никой си глава не позна.
Най-назад иде бабичка,
тя си главата видяла,
викнала и заплакала,
плакала и нареждала:
- Синко Стояне, Стояне,
като та мама гледала,
гледала, сине, чувала,
така ли мама мислила,
саймени глава да носат!
Саймени баба говорат:
- Аферим, бабо, машалла,
за твоя сина Стояна!
Каква си сина гледала,
още един такъв изгледай!
Доде го, бабо, стигнахме,
девет планини минахме,
на десета го фанахме.
Доде му ръце вързахме,
девет синджира скинахме.
Доде му глава земахме,
девет ножове строшихме,
със десети го заклахме.
Баба ги люто прокълна:
- Да даде господ, саймени,
краката да ви изсъхнат,
краката до коленете,
ръцете до раменете,
дето ми сина губихте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.