* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
хайдушка глава носяха,
хайдушка глава юнашка.
Тий я във село занели,
на мегдан я сложили.
Вървяло й мало й голямо,
вървели, та я гледали.
Никой си глава не позна.
Най-наподиря вървеше
една ми стара бабичка,
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Сино Стоене, Стоене,
като та й мама ранила,
ранила още гледала,
така ли й мама мислила! -
Сеймени думат бабички:
- Аферим, бабо, машалла,
изхрани, бабо, изгледай
още едничко като тва,
като тва, като млад Стоян!
Дорде си Стоян фанахме,
девет планини минахме,
дорде си Стоян вързахме,
девет синджиря скъсахме,
дорде му глава земеме,
девет си саби строшихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.