* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбашии,
юнашка глава носеха
и хайдушка песен пееха;
сред село байрак забиха,
под байрака глава сложиха.
Събра се старо и младо,
старо и младо, дребно и едро
да си главата познаят,
никой си глава не позна.
Отдолу идеше бабичка
със бастун се подпираше,
и като видя главата,
видя я и позна я,
и викнала и заплакала:
- Олеле, сино Стоене,
затуй ли те й мама гледала,
гледала мама и хранила -
да те сеймени уловят,
главата да ти отрежат.
Сеймени баба думаха:
- Аферим бабо, машалла,
добра си сина хранила,
хранила и изгледала.
Ний доде Стоянда хванем -
девет гори обидихме,
ний доде Стоян свържем -
девет синджира скъсахме,
ний доде Стоян заколим -
девет саби строшихме.
Сеймени баба думаха:
и друга сина да изхраниш,
като тоя си сина Стояна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.