|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймни,
сеймени, билюкбашии,
хайдушка глава носеха.
Въряло й мало и голямо
да си главата познае,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала и заплакала:
- Синко Стояне, Стояне.
Сеймени баба думаха:
- Аферим, бабо, машаллах,
юнак си сина родила!
Додет' ти сина хванеме,
девет планини минахме;
доде му ръце вържиме,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава отрежем,
девет сме саби счупили.
Побит камък, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|