|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии,
човешка глава носеха
и си хората питаха:
- Коя е, холан, таз глава?
Вървят хорта и гледат,
не могат да я познаят.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
затуй ли съм те хранила,
турците да те убият.
Башията й продумал:
- Аферим, бабо, машалла,
какъв си сина имала!
Девет години как стана,
твоя го сина гониме,
гониме и го търсиме -
девет планини минахме,
дорде Стояна хванахме;
девет сме въжа скъсали,
дорде му ръце вържиме;
девет си саби строшихме,
дорде му глава отрежем!
Аферим, бабо, машаллах,
какъв си сина хранила!
Побит камък, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|