* * *

Хайдушка глава

Тръгнало момче Черпанче, Гого,
Черпанче Черпанменче,
на дълъг път вов Цариград,
минало гора зелена,
настало поле широко,
стряд поле дръво високо,
под дръво сенкя дебела,
край сенкя вода студена.
Отседна момче од коне,
та си седна на бял камик,
па бръкна в мешин дисаги,
извади тасче златено,
напи са вода студена.
Па бръкна в куюн джепове,
извади гребен филдишен,
та си косица решеше,
па на косица думаше:
- Милата моя косица,
де ли ще да се развява?
Току бе това думало,
среща му идат сеймени,
доде млад Гого да фанат,
девет планини минаха,
десета Гого фанаха.
Доде му ръце вързаха,
девет конопе скинаха,
десета ръце вързаха.
Доде му глава юзеха,
девет кълъче строшиха,
с десета глава осекле,
та я на Черпан занеле,
на чаршията поболе.
Друми помина бабичка,
па на главица думаше:
- Милата баби косица!
И него майкя гледала.
А сеймене и думаха:
- Аферим, бабо, аферим,
арна си сина имала,
доде млад Гого да фанем,
девет планини минахме,
десета Гого фанахме;
доде му ръце вързахме,
девет конопе скинахме,
десета Гого вързахме;
доде му глава юзехме,
девет кълъче строшихме,
с десета глава юзехме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.