|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Сеймени идат отдолу,
сеймени, бюлюкбашии,
хайдушка глава носеха,
сред село глава побиха,
да вървят мало и голямо,
главата да си познаят.
Вървяло мало и голямо,
никой си глава не позна,
най-подир дойде бабичка,
бабичка стара, гърбава,
тя при главата отиде
и перчана й разгърна,
викнала и заплакала:
- Стефане, синко Стефане,
като те й мама кърмила,
кърмила, синко, къпала,
тъй ли е мама мислила?
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добро си чедо хранила,
юнак си сина кърмила!
Дорде Стефана хванеме -
от триста трима останахме,
девет синджире скъсахме;
дорде му глава вземеме -
дор девет саби строшихме!
Аферим, бабо, машалла,
добър си сина хранила!
Нови пазар (СбНУ 47, с. 284, № 97 - "Сеймени убили Стефана").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|