|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отгоре идат сеймени,
ален си байрак носеха,
на байрака глава юнашка.
Събрали мало и голямо,
събрали старо и младо,
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
По-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Стояне, мама, Стояне,
като те мама гледала,
тъй ли ти мама мислила,
глава ти на кол да види.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
вещи един син да изгледаш,
пък ние да го хванем.
Дорде Стоян хванеме,
девет балкана обиколихме,
дорде му ръце вържим,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава вземем,
девет саби изчупихме.
Нова Черна, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|