* * *

Хайдушка глава

Майка на Стефан говори:
- Аз да те, мама, оженя,
та да ми найдеш отмяна,
на тебе, мамо, послова.
Стефан на майка думаше:
- Не ща да се, майко, оженвам,
най ще да ида в гората,
там хайдутин ще стана.
Дай ми ти дядови дрехи,
дядова пушка кръшенлия.
Майка му дрехи намери
и си му пушката даде.
Стефан за гората замина,
бойни другари събира
и ги у гора извежда.
Седели, какво седели
до година и половина.
Турска потеря ги вижда
и ги у гората загражда.
Всички се били, пребили,
Стефан са жив заловили.
Държали го, какво държали,
мъчили го, какво мъчили,
па му главата взели,
после я на кол побили
и я през село пренесли.
Ходили, къде ходили,
през села, градове минали,
никой глава не познава.
През Долни Вадин минали,
всичко се село събрало,
никой глава не познава.
Най-подир иде бабичка
с дървен се ръжен подпира.
Тя си главата познала,
па викнала и заплакала:
- Синко Стефане, Стефане,
тъй ли е мама мислила,
кога е тебе родила,
с прясно те мляко къпала,
с биволско масло мазала,
три години те е мама доила.
Джелати баба думаха:
- Я мълчи, бабо, я мълчи!
Юнак си сина хранила,
хранила и си кърмила.
Всички комита избихме,
него си жив заловихме.
Дорде му глава взехме,
девет калъча строшихме,
дорде му крака вързахме,
девет синджира скъсахме.
Машалла, бабо, машалла,
юнак си сина хранила,
хранила и го кърмила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.