* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сюймени,
сюймени, белюмбашии,
юнашки глави носеха,
хайдушки песни пееха.
На мегдан конак кондиса,
свърви се старо и младо,
свърви се дребно и едро,
свърви се, изпревърви се,
никой си глава не позна,
никой си песня не разбра.
Отдолу иде бабичка,
златен са ръжен подпира,
тя си главата познала
и си пясната разбрала,
викнала, та заплакала:
- Стоене, сино Стоене,
като та й мама гледала,
тъй ли ти мама мислила,
да та сюймени заловат,
да ти главата отряжат!
Сюймене баба думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
добра си синка гледала!
Дорде Стоян заловиме,
девет гори изсякохме;
дорде Стоян увързиме,
девет синджира скъсахме;
дорде Стоян кайдисаме,
девет си саби строшихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.