|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, мальо ма,
отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носеха.
Излязло мало и голямо,
никой си глава не позна;
най-после иде бабичка,
тя си главата познала
и викнала и заплакала:
- Синко, Стоене, Стоене
тъй ли е мама мислила.
Сеймени мама думаха:
- Не плачи, бабо, не тъжи!
Аферим та тебе, бабо,
че си такъв син родила,
родила и отгледала.
Девет планини минахме,
докато Стояна хванахме,
девет синджира скъсахме,
докато го вързахме,
девет саби строшихме
докато му глава вземеме.
Лазар Станево, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|