* * *

Хайдушка глава

Хей, Ненчо си града заградил,
заградил града се от глави,
се от глави, холам, чуляшки,
чуляшки глави юнашке,
една му глава ни стигна.
Ненчо си Димум думаше:
- Димо ле, млада войвода,
знаеш ли, Димо, знаеш ли,
кой има глава най-лична,
най-лична и най-прилична,
него главата да отрежем.
Димо си Ненчум думаше:
- Ненчо ле, млада войвода,
Караджа му глава най-лична,
най лична и най-прилична.
И си на Караджа думаше:
- Караджа, млада войвода,
тебе главата ки отрежа,
на Ненчо ки я занесем,
градата да си огради.
Караджо Димум думаше:
- Я стой, Димо ле, почакай,
ази си имам, си имам,
имам си, сестра Елена,
ки ида да са простиме:
- Сестро ле, сестро Еленс,
аз дойдох тебе да вида
и да са, сестро, простиме,
мене главата ки отрежат,
на Ненча ки я занесат,
градата да си догради.
На мама да ни казуваш.
И му главата отрязали.
Еленка майци думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
Ненчо си града догради,
я хайде, ние ки идем,
ки идем чудо да видим.
Еленкината майчица
тя при градови отиде
и са на бога помоли,
и дребни сълзи порони,
като си очи дигнала,
и си главата видяла,
видяла и я познала,
викнала, та заплакала:
- Сино Караджа, Караджа,
затва ли те майка гледала,
гледала и изгледала,
на Ненчо града догради.
Ненчо си баби думаше:
- Да даде господ, бабо ле,
и друг син такъв да изгледаш
като тоз сина Караджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010