* * *

Хайдушка глава

Петлите пели, не пели,
в село черкези влезнаха,
хайдушка песен пееха,
юнашка глава носеха.
Мало, голямо излязло
да си главата познае,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
с златен се ръжен подпира,
като главата видяла,
видяла, та я познала,
викнала, та заплакала:
- Синко ле, синко Стоене,
като те й мама хранила,
тъй ли е мама мислила!
Черкези баба миряха:
- Мо, мълчи, бабо, не плачи,
юнак си сина хранила.
Дорде юнака хванеме,
девет планини минахме,
дорде му ръце вържеме,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава вземеме,
девет си саби строшихме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.