|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии.
Хайдушка глава носеха,
с подсукани мустаци,
с разчесани печани.
Вървели мало и голямо,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала та й заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
като те й майка раждала,
туй ли е майка мислила.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
юнак си сина хранила,
дорде Стояна хваниме,
девет планини минахме,
дорде му глава вземеме,
девет си сабли строшихме.
Котел (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|