|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Сеймени, мамо, идеха
от село на село ходеха,
от баир на баир викаха,
юнашка глава носеха:
- Идвайте мало й голямо
главата да си познайте.
Който си глава познае
с желтици ще го дариме!
Минало мало й голямо
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка -
тя си главата познала
и жална заплака, нарежда:
- Стояне, синко Стоене,
как те мама хванаха,
как ти глава отрязаха?
Сеймени думат бабичка:
- Я мълчи, бабо, не плачи,
аферим, бабо, машаллах -
юнак си сина родила,
родила и отгледала!
Дорде Стояна хваниме -
девет си гори изсякахме;
дорде си Стоян съборим -
деведесет сеймени паднаха;
дорде си Стоян вържеме -
девет синджира скъсахме;
дорде му глава отрежшм -
девет си сабли счупихме.
Аферим, бабо, машаллах
на твоя сина Стояна,
на твойта сина войвода
на триста млади юнака!
Коларци, Добричко (Дамянов-ЮС, № 106 - "Хайдушка глава").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|