* * *

Хайдушка глава

За зло е дошел Великден
между Великден - Гергьовден,
между празник - неделя.
Листна се гора, разлистна,
в гора се чуха хайдути
до седемдесет юнака.
И Стоян иска да иде.
Майка Стояна не пуска:
- Седи, Стояне, не иди,
хайдутско не е за много -
дорде шума окапе.
Стоян майка не слуша,
ами хайдутин отиде.
Ходил е Стоян, ходил е
до осем-девет години.
Майка му не го знаела.
През село вървят сеймене,
хайдушка глава носеха,
от село в село ходеха,
от къща в къща влизаха,
никой си глава не позна.
Стояновата майчица,
тай си главата познала;
викнала гласе до небо;
руйнала сълзи до земе.
Сеймените й говорят:
- Не плачи, бабо, не плачи,
аферим, бабо, ашколсум,
дето Стояна изхрани.
Дорде Стояна уловим -
девет планини разбихме,
дорде Стояна да вържем -
девет синджира скъсахме,
дорде му главата срежеме -
девет си саби строшихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010