* * *

Хайдушка глава

Хей, разсърдило се е момченце,
на майка и още на баща,
защо не са го оженили,
че си момченце забягна.
Ходило й малко и много,
три дня ми и три вечера,
минало й гора зелена,
наело й поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнало да си почине
и вода студена да пие.
Кога се назад обърна -
триста сеймени около,
сеймени, билюк башии.
Момче се чудом чудеше,
още си дума думаше:
- Срамно ми й, Боже, грешно ми й,
младичък в ръце да се дам!
Извади сабя френгия,
че се наляво завъртя,
дор се направо обърна -
триста сеймени пресече,
саде пашата остана.
Пашата хвана момченце,
назад му ръце извила,
та му главата отряза.
Вървяло малко и голямо
юнашка глава да гледат,
никой си глава не позна.
Най наподире идеше
една ми стара бабичка,
със пръчица се подпира,
право при глава отиде
и си главата милваше,
милваше и още думаше:
- Главице, мила мамина,
като те й мама къпала,
тъй ли е мама мислила!
Пашата дума на баба:
- Машалла, бабо, машалла,
дето си чедо гледала!
Дорде сина ти хванеме -
дор тристамина паднаха!
Имаш ли, бабо, и други?
Бабата дума на паша:
- Имам ги, пашо, имам ги,
ама са още мънинки,
не могат бой да се бият.
Пашата дума на баба:
- Машалла, бабо, машалла,
добре не бяха всичките -
Турция биха свалили!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010