* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сегмени, леле,
отдолу идат сегмени,
билюкбашие, хайдути,
хайдушка глава носеха,
един си на друг думаха:
- Айди през село да миним,
жа вървът младо и старо -
ж'да видим, холам, ж'да видим,
кой жа си главь познае.
Че си през село минали
и са изясно спровикна:
- А лу, луй, село голямо,
вървете, старо и младо,
кой ж'да си глава познае.
Никой си глава не позна,
най-подир иди бабичка,
като й главата видяла,
викнала и заплакала:
- Сино льо, сино Стояне,
затуй ли те й мама ранила,
мама ранила, още гледала,
да ти главата юдземат.
Хайдути бабо думаха:
- Бабо льо, стара бабичко,
да знаеш, бабо, да помниш,
дордето Стоян да хваним,
девет балкана разбихме;
дордя му ръце вързиме,
девет синджира скъсахме;
дордя му глава обземем,
девет си саби строшихме;
дорде му глава донесем,
девет си пръта счупихме.
И ти, бабо льо, са каеш,
защо ти Стоян хванахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.