* * *

Хайдушка глава

Оздоле идат сеймени,
па взели в село големо,
хайдучка глава носеха.
Сво се е село събрало,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си е главата познала,
познала и заплакала:
- Синко, Стояне, Стояне,
що те е майка чувала,
хайдуци глава ти да носят!
- Тай се бабо, не плачи,
добър си юнак гледала.
Девет сме планини минали,
дорде сме него хванали;
девет синджира скъсахме,
дорде му ръце вързахме;
девет саби стошихме,
дорде му глава резахме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.