|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Възкачила се й се Рада
на гергювите череши,
погледна горе-надолу -
отдолу идат сеймени,
сеймени песен пееха,
хайдушка глава носеха!
- Да излезе мало и голямо,
да си главата познае!
Никой си глава не позна.
Най-подир дойде бабичка, (2)
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Синко Стоене, Стоене,
за тъй ли й мама мислила,
за тъй ли й мама хранила?
Сеймени думат на баба:
- Аферим, бабо, машалла, (2)
какъв си син хранила -
дорде Стояна уловим,
девет планини минахме;
дорде му ръце вързахме,
девет синджиря изкъсахме;
дорде му глава отрежем,
девет си саби строшихме!
Гостиня, Ловешко; на "дълго хоро" (Стоин-ССБ, № 328).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|