Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, билюк башии,
хайдушка глава носеха.
Мало и голямо вървеше
да си главата познае.
Никой си глава не позна.
Най-подир вървеше бабичка,
тя си главата познала,
викнала и заплакала,
и жални думи нарежда:
- Синко Стояне, Стояне,
тьй ли е майка мислила,
кат те е тебе раждала?
гара Горна Оряховица (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|