|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
хайдушка глава носеха.
Не ми е глава хайдушка,
най ми е глава юнашка.
Вървело мал й големо
главата да си познае.
Никой си глава не позна,
най-подир дойде бабичка,
щом си главата видела,
викнала, та заплакала:
- Стоянчо, синко Стоянчо,
като те й мама родила,
като те й мама кърмила,
така ли й, синко, мислила?
Сеймени думат бабички:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
аферим, бабо, машалла,
юнак си сина родила!
Доде Стояна хванахме,
девет планини минахме;
доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме;
доде му глава земахме,
девет си саби строшихме!
Габрово (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|