* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии.
Човешка глава носеха,
от село на село ходеха.
Никой си глава не позна,
отподир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала да заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
кат' те й майка хранила,
тъй ли е майка мислила?
Сеймени думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не жали,
добър си сина хранила,
хранила и отхранила.
Девет планини минахме,
дорде Стояна хванахме,
девет синджира скъсахме,
дорде му ръце вързахме,
девет си саби счупихме,
дорде му глава отрежем..
Сеймени думат бабичка:
- Не плачи, бабо, не жали,
за юнак се жалба не жали,
за юнак се песни възпяват
и вечно възпоменават.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.