* * *

Хайдушка глава

Гледала майка, гледала
два сина, до два близнака.
Трудно ги майка гледала,
зиме по чуждо огнище,
лете по чуждо стърнище.
Гледа ги, изгледа ги.
Големи синове станаха
и двамината ги майка премени
в еднаква пременя,
па са двамата тръгнали
по села и градове,
хубави моми да любят.
Ходили са, любили
и все в еднагледали,
па и са се скарали.
На Стоян хатър остана,
та в гора избгал.
Ка се зачули пашови сеймени,
тия са в гора отишли,
та си Стоян хванали,
та му главата взели
и са я в село свалили.
Юнашка глава носеха,
юнашка песен пееха -
кой си песента разбере,
той ще главата познае.
Събра се мало, голямо.
Никой песента не разбра
и никой главата не позна.
Отдолу иде бабичка,
бабичка с патеричка.
Как песента зачула
и е главата познала,
викнала та изплакала:
- Синко Стоене, Стоене,
тъй ли те майка гледала,
зиме по чуждо огнище,
лете по чуждо стърнище,
сеймени да те уловят,
главата да ти вземат?!
Сеймени баба думаха:
- Аферим, бабо, машала
още една сина изгледай,
още една сина Стояна.
Доде си Стояна хванахме,
девет планини минахме.
Доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме.
Доде му глава вземем,
девет саби строшихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010