* * *

Хайдушка глава

Стояне! Листна се гора зелена
коло Великден, Гергьовден,
коло празната неделя,
и Стоян иска да иде
младо хайдутче да стане.
Майка Стояна не пуска:
- Седи ми, сино, не оди,
хайдуцко не е за много,
за два дни, за три денкьове,
най-вече цяла неделя.
Стоян си майка не слуша,
ями си стана, отиде,
младо хайдутче станало.
Не било мало за много,
минало се е, минало
до два ми, до три денкьове,
най-вече цяла неделя.
През село вървят сеймене,
хайдушка глава носеха,
сейменска песен пойеха.
Сички изляли да гледат.
Стояновата майчица
и тя изляла да гледа,
та си познала, познала
нейна сина Стояна
по тия ресни чомбаси,
по тия руси боюци.
Викнала гласи да плаче,
ройнала сълзи до земя:
- Сино Стояне, Стояне,
нали ти майка викаше -
седи ми, сино, не ходи,
хайдуцко не е за много!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010