|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
човешка глава носеха
и мало, и старо минаха
да си главата познаят,
леле главата на хайдутина,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та се провикнала:
- Синко Стояне, Стояне, мамин,
затуй ли те мама гледала, леле,
затуй ли те мама хранила.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла, леле,
добър си юнак хранила,
дорде си Стоян хванахме
девет балкана минахме
и в деветия го кванахме,
аферим, бабо, машалла,
добър си юнак гледала.
Девене, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|