* * *

Хайдушка глава

Имала мама, гледала
един ми син Димитър.
Димитър в гора отиде,
хайдутин Димитър той стана.
Търсят го турците,
турците друговерците
да го намерят, да го убият.
Девет са години търсили,
на десетата Димитър намерили.
Деветдесет души душмани
доде на Димитър ръце вържат
девет си души останали,
доде му глава отрежат,
трима са останали.
Че му главата вземаха,
на кол я забиха,
сред село я занесоха,
сред село на магазинчето,
дето се хоро играе,
на личен ден на Гергьовден.
Върви си мало и голямо
да си главата познае
дали е турска,
или българска
на някой юнак българин.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка
със златен са ръжен подпира,
че си главата тя позна,
викнала та е заплакала:
- Димитру, сино Димитре,
тъй ли е майка мислила,
да ти се белее снагата,
да ти ветрее косата.
Тогава турците продумаха:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
че ти си сина хранила,
от деветдесе души,
трима останахме
доде му глава отрежем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.