* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени, леле мале,
сеймени, билюкбашии,
юнашка глава носеха.
Цяло село се събрало,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
като главата тя видя,
викнала, та заплакала:
- Мамин Стояне, Стояне,
тъй ли те мама мислила,
кога те мама гледала!
А сеймени й думаха:
- Не плачи, бабо, не жали,
добър си сина гледала,
още един такъв отгледай.
Доде Стояна хванахме,
девет планини минахме;
доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме;
доде му глава уземем,
девет калъча строшихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.