|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбаши.
Хайдушка глава носеха,
всеки тича глава да познае.
Никой глава си не позна,
най-подир иде бабичка.
Она си глава познала,
викнала, та заплакала:
- Синко, Стефане,
тъй ли е мама мислила
кога е тебе родила,
с юнашко млеко кърмила?
Сеймени баби думаха:
- Стой, бабо, не плачи!
Дордето син ти хванахме,
десет синджира скинахме -
дорде му глава вземахме,
шейсет сеймени паднаха.
Церецел, Свогенско; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|