* * *

Хайдушка глава

Оздоду идат сеймени, лело мари,
оздолу идат сеймени,
сеймени паши бозуци,
юнашка глава носеа.
Мало и голямо вървеше,
никой си глава не позна.
Най-отдире една бабичка,
тя си е глава познала,
познала и заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
така ли мама мислила,
кога те мама гледала,
гледала още къпала.
Сеймени баби думаа:
- Я мълчи, бабо, не плачи,
дорде Стояна хванааме,
девет планини минааме,
в десета Стояна хванааме.
Дорде му ръце вързааме,
девет синджира скинааме,
с десети ръце вързааме.
Доряе му глава отзееме,
девет сме сабли строшили,
с десета глава отзееме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.