|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
хайдушка глава носеха,
не била глава хайдушка, леле,
а най била глава юнашка.
Мало и голямо вървяло,
главата си да познае, леле,
главата на войводата.
Никой си глава не позна, леле,
най-подир иде бабичка, леле,
тя си главата познала,
и си жалко заплакала, леле:
- Стояне, мил мамин,
затуй ли те е майка хранила,
да главата отрежат.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машаллах, леле,
добър си юнак хранила,
дор де си Стоян уловим, леле,
девет си балкана минахме.
Цар Асен, Дуловско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|