* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюк башии,
юнашка глава носеха,
че я сред село сложиха,
да си главата познаят.
Вървя се мало и голямо,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
бабичка стара гърбава,
тя си главата познала,
викнала та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
като съм те синко родила,
хранила и отгледала,
тъй ли ти е мама мислила,
да ти главата отрежат.
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
добро си чедо отхранила,
отхранила и отгледала.
Дорде Стояна хванем,
девет планини минахме,
десета го хванахме;
доде му ръце вържем,
девет синджира скъсахме,
с десетия го вързахме;
доде му глава отрежем,
девет саби счупихме,
с десета го заклахме.
Аферим, бабо, машалла,
добро си чедо хранила,
хранила и отгледала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.