|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сигмени, леле мо,
отдолу идат сигмени,
сигмени, билюк башии,
юнашка глава носеха.
Сбраха се мало и голямо
да си главата познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала.
Викнала и заплакала:
- Стоене, сино Стоене,
като те е мама ранила,
тъй ли е мама мислила -
да те сигмени носеха.
Сигмени думат бабичка:
- Аферим, баба, машалла,
юнак си сина гледала;
девет планини сякохме,
доде си Стоян намерим,
девет синджира скъсахме,
дорде му ръце вържеме,
девет си саби счупихме,
доде му глава земеме!
Белгун, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|