|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени, лельо мари, сеймени,
хайдушка глава носеха.
Събрало се мало и голямо,
дано си глава познаят;
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата позна,
викнала, та заплакала.
Сеймени викат бабичко, бабо мари, бабичко:
- Не плачи, бабо, не жали,
добър си син отхранила,
и още един да отхраниш.
Дорде Стояна найдеме,
девет планини минахме;
дорде му ръце вържеме,
девет синджира скъсахме;
дорде му глава вземеме,
девет си саби строшихме!
Бяла река, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|