|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдолу идат сеймени,
хайдушка глава носея,
хайдушка глава, юнашка.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Ой леле, сино Стояне,
га те е майка хранила,
така ли се е уздала
хайдутин, сино, да ходиш.
Сеймени баби думая:
- Аферим, бабо, машалла,
юнак си сина хранила,
докат го, бабо, хванахме -
девет планини минахме;
докат му ръце вържиме -
девет сенджири скъсахме;
докат му глава вземеме -
девет сме саби строшили.
И друга сина изхрани,
и него Стоян да викат!
Батак, Пещерско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|