* * *

Хайдушка глава

Издолу идат сеймени,
сеймени, билюкбашии.
Хайдушка глава носея,
хайдушка глава, юнашка.
Вървяло мало й голямо
главата да си познае.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
със златен се бастун подпира.
Тя се за глава прегърна
и викна, та ми заплака:
- Ой леле, сине Стояне,
га те е майка хранила,
хранила, сине, гледала,
тъй ли е майка мислила?!
Хайдутин, майка, да одиш,
хайдутин, върла комита...
Хайдутин къща не храни,
хайдутин челяд не гледа,
хайдутин дом не сбира.
Сеймени баба говорят:
- Аферим, бабо, машалла,
каква си сина родила,
родила, бабо, гледала!
Доде го, бабо, стигнеме,
девет планини минахме,
на десетата го хванахме.
Доде го, бабо вържеме,
девет синджира скъсахме.
Доде му глава вземеме,
девет калъчки счупихме,
с десетата му я взехме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010