|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Отдоле идат сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
юнашка глава носеха.
Минаха село Малево,
излезе мало големо,
юнашка глава да гледа.
Никой си глава не позна.
Оздоле иде бабичка,
она си глава познала,
викнала, та заплакала:
- Синко Стефане, Стефане,
тъй ли е майка мислила,
кога е тебе родила,
сеймени глава да носят?!
Сеймени баби говора:
- Бабо ле, стара бабичко
аферим, бабо, машала,
юнак си син чувала,
доде го, бабо, фанахме,
девет планини минахме,
у десета го фанахме,
доде му ръце вързахме
девет синджира скинахме,
с десетио го вързахме,
доде му глава резахме,
девет сме саби строшили,
десета глава отреза...
Банкя, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010
|