* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени,
сеймени бюлюкбашии,
юнашка глава носеха,
хайдушка песен пееха,
като пееха думаха :
- Излезте, мало и голямо,
да си главата познайте.
Излязло мало и голямо,
никой си глава не познал.
Най-подир върви бабичка,
с тъмян ръжен подпира.
Кат си е видяла главата
викнала, та заплакала:
- Синко Стоене, Стоене,
като те е мама хранила
за туй ли е мама мислила.
Сеймени думат бабичку:
- Аферим, бабо, ашкулсун,
какъв си синка ранила.
Додет Стояна стигнахме
девет планини минахме,
доде му ръце вързахме
девет синджира скъсахме,
доде му глава отрязахме,
девет си саби строшихме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010