|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка глава
Сеймени вървят из село,
хайдушка глава носеха.
Никой си глава не позна,
най-подир иде бабичка,
тя си главата познала,
викнала та заплакала.
- Синко, Стояне, Стояне,
едничко чедо на мама,
защо ми, мама, не трая,
ами сега те затриха.
Денем и нощем да плача
във всяка къща да ходя,
да ходя, да плача.
Априлци, кв. Ново село, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|