* * *

Хаджи Минчо от Търново

В Цариград се мезлича кордисва,
беглика ще се продава;
в Търново го Хаджи Минчо купува.
Хаджи Мехмед иска ортак да стане,
пък на Хаджи Минча му се не рачи
с турчин да се с'ортачи;
до два, до три пъти му се помоли,
на трети път му се закани.
Арнаути с много пари нахрани
Хаджи Минча да си убият.
Че туй си беше в зимата;
зима мина, пролет дойде, месец май,
Кинка си навън излезе
и на Хаджи Минча думаше:
- Я излез, Хаджи Минчо, погледай,
всичката й касаба излязла
и си на расотка отиват.
- Немам туй време, Кинке,
за сириян да ходя,
днеска е света неделя,
утре е делник понделник,
голям ще мизлич да стане,
без мене мизлич не бива,
рано на мизлич ще ида,
че имам книга да пиша,
в Цариград да я проводя,
до мойте верни ятаци!
Кинка се люто разсърди,
че викна Кина да плаче:
- Бог да убие мама ми,
пък да порази татка ми,
че толкоз касаба голяма,
толкоз ергени зевзеци,
нема ли ерген зарад мен,
ма даде мама на вдовец,
на вдовец, на Хаджи Минча!
Хаджи Минчо се люто разсърди
и на Еленка думаше:
- Иди, Еленке, повикай
Киро кочияша да дойде
да впрегне добри атове.
Седнал Хаджи Минчо и Кинка,
и с Еленито - тримата,
и си на лозе отишли.
Хаджи Минчо ходи из лозе,
арнаути ходят край лозе.
Ходили, разхождали се,
станало време да си отидат.
Вървели, що са вървели,
до сред на пътя стигнали,
пътя със тръни затрънен.
Първа е пушка гръмнала -
удари Еленка в главата,
втора е пушка гръмнала -
удари Кинка в гърдата,
трета е пушка гръмнала -
удари Хаджи Минча в сърцето.
Кинка си викна да плаче,
Хаджи Минчо на Кинка думаше:
- Я мълчи, Кинке, не плачи,
мен не ме куршум докачи.
Току туй Хаджи Минчо издума
и от душа се отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010