* * *

Хаджи Минчо от Търново

В Цариград се ошура продава,
в Търново го Хаджи Минчо закупи.
Хаджи Мехмед иска да се сортачи;
Хаджи Минчо турчин за ортак не рачи.
Хаджи Мехмед дваж-триж пъти подрече,
Хаджи Минчо нищо не рече.
Хаджи Мехмед му се заканя:
- Ах, леле, Хаджи Минчо, Хаджи Минчо,
ти щеш на сирян да идеш,
на Марно поле в лозята,
колая ще ти намеря,
как да е ще те затрия!
Хаджи Минчо си у тях отиде;
Хаджи Минчо Кинки думаше:
- Кинке ле, бяла коконо,
да знаеш, Кинке, да знаеш,
че съм ошура закупил;
ошура ще се разхвърля,
шурития ще се курдисват,
без мене, Кинке, не може,
не мой ми ходи на сирян!
Как зачу Кинка таз дума,
излезе горе в собата,
че викна, че си заплака,
мама си люто кълнеше:
- Бог да убие мама ми,
нож да затрие татка ми,
толкози града голяма,
толкоз ме момци искаха,
че няма момък за мене,
ами ме дали на вдовец;
вдовец на сирян не ходи,
той си булката не води!
Как зачу Хаджи Минчо таз дума,
Хаджи Минчо дума ратаи:
- Димо ле, Димо ратайо,
я стягай златна кучия,
че впрягай бели атове -
ний щем на сирян да идем.
Хаджи Минчо Кинки думаше:
- Кинке ле, бяла коконо,
сбирай се, Кинке, стягай се -
на сирян ще те заведа.
Слънцето зайдом заходя,
Хаджи Минчо на колиба отодя,
на Марно поле в лозята.
Че й вечерта мръкнало,
легнали, та са заспали.
Хаджи Минчо Кинки думаше:
- Кинке ле, бяла коконо,
лошав съм съня сънувал -
черно ме куче ухапа
на крака, по колянцето,
черно ме й кърви обляло.
Хаджи Минчо дума ратаи:
- Димо ле, Димо ратайо,
я стягай златна кочия,
че впрягай бели атове!
Че стегна златна кочия,
впрегнали бели атове,
че са от колиби тръгнали.
Тънинка пушка пукнала,
Хаджи Минча в сърце удари,
Хаджи Минчо се в ясно провикна:
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010