* * *

Хаджи Минчо от Търново

Ошура се в Цариград продава.
Хаджи Минчо от Търново купува.
Хаджи Мехмед му се моли:
- Хайде, хаджи, хайде, Минчо,
ортаци да станем.
Хаджи Минчо турчин ортак не рачи,
Хаджи Мехмед се люто разсърди
и на Минча се люто закани:
- Дали не ща те, Минчо, извардя,
главата да ти отрежа!...
Мина зима, дойде пролет,
дойде месец мая.
Търновците голям адет имаха,
да си извеждат коконите на разходка,
на разходка в Марно поле.
Кича плаче и тя иска,
да иде в Марно поле на разходка,
че запрегна Хаджи Минчо зелена кочия,
че отиде Хаджи Минчо
в Марно поле на разходка.
Отде се взе пуста пушка,
пуста пушка е пукнала,
че удари Хаджи Минча,
Хаджи Минча във гърдите.
Кича плаче и нарежда,
и майка си люто кълне:
- Да се провалиш, мале ле,
дето не ме ожени в Габрово,
ами ме даде на вдовец от Търново,
в Търново на Хаджи Минча.
Да си проклета, мале ле,
че беше ерген в Габрово.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012