* * *

Хаджи Минчо от Търново

Ошурът се у в Цариград продава, продава,
Хаджи Минчо от Търнов го купува, купува,
Хаджи Миймет иска да го сортачи,
Хаджи Минчо не ще да го ортачи.
Хаджи Миймет му се люто разсърди,
че му се много закани.
Арнавути с много пари нахрани,
Хаджи Минча да си, джанъм, убият.
Зимата се й веки минала,
доде пролет, доде месец мая.
Търновците обичай си имаха,
на расод да си излязват.
Кинка на хаджия думаше:
- Я хайде, хаджи, на сийрян!
Хаджият на Кина думаше:
- Не е време сега, Кине, за сийрян.
Викнала й Кина да плаче:
- Толкоз Търново голямо,
няма ли ерген, Боже, за мене,
Ами ме даде мама на вдовец,
на сийрян да ме, джанъм, не води,
на сийрян и на расодка!
Като я зачу хаджият,
хаджият дума на Минча:
- Я стягай, Минчо, конете,
че впрягай, Минчо, пайтона,
че щем на расод да идем,
на расот, Минчо, на сийрян.
Че стегна Минчо конете,
че си й впрегнал пайтона,
че седна хаджият в пайтона,
хаджия и Кина двамата,
че са на сийрян отишли,
на сийрян, джанъм, в лозята;
вървели, що са вървели,
накрай лозята отишли,
че се й пушка пукнала,
хаджия в сърце удари.
Хаджият дума на Кина:
- Олеле, Кино, отидох,
че нали ти, Кине, хортувах,
не е време сега, Кине, за сийрян.
Че си го назад върнаха,
като си у тях отишли,
че си хаджият издъхна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010