* * *

Хаджи Минчо от Търново

В Цариград се интиза продава,
Хаджи Минчо иска да го купува,
турчин Мехмед иска ортак да му стане.
Хаджи Минчо турчин ортак не ще.
Турчина му се люто разсърди
и си на Минчо думаше:
- Ах, леле, леле, Минчо ле,
дали няма да доди свети ден,
свети ден, света неделя
и Петрови сладки заговезни -
всички на разходка ще излязат,
на Марно поле в лозята,
и ти на разходка ще излезеш,
и ази ще те, Минчо, извардя,
ще ти кръвта изпия!
Нали е дошло свети ден,
свети ден, света неделя
и Петрови сладки заговезни;
всички на разходка отидоха,
Минчо на разходка не отива.
Кина на Минча думаше:
- Ний няма ли да отидем?
(...)
Кина излезе горе в собата,
майка си люто кълнеше:
- Дано се разсипеш!
В Шумен, града голяма,
за мене ерген няма ли,
а си ме на вдовец дала?!
Кат' зачу Минчо тез думи,
че му много домъчня
и си на кочий думаше:
- Извади бяла кочия,
упрегни бели атове!
Извадили бяла кочия,
упрегнали бели атове
и на разходка тръгнали.
Турската вяра кучешка,
турчин си взе пушката,
пушката, бойлията
и се във Минча прицели.
Тънката пушка пукнала
и Минчо в главата уцели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010