* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Дете сираче да остане
най-злочесто е на света
както е Станка остала,
без баща Станка, без макя,
при брат да си слугува,
на буля да си робува...
Расна ми Станка, порасна,
Стана на двайсе години,
всекакви хора идвали,
та си ми Станка искали -
никому брат й не дава.
Най-после той си решава,
скришом си Станка годява
за момче много богато,
ала е немо и глухо,
през девет села в десето.
В една ми света неделя,
рано е Станка станала,
равни си двори помела
и си столове нареди,
и се назаде обърна,
насреща сватба идеше
болярска и чорбаджийска.
Тогаз се Станка провикна:
- Блазе на тази невеста,
с тая сватба чорбаджийска!
Брат й тогава продума:
- Станке ле, Станке, сестро ле,
досега скришом е било,
отсега скришом не бива -
тая е сватба за тебе,
за момче много богато,
ала е немо и глухо
Станка си жално провикна:
- Боже ле, Боже всевишни,
я му език, отвържи
и му ушите оттисни
Господ над Станка се смили,
на момче език отвърза
и глухи уши оттисна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.