* * *

Мома-сираче и глухоням жених

Остана Станка сираче,
на две години без майка,
на три години без баща.
А че я чичо й отгледал,
станала мома хубава.
Един ден, света неделя,
Станка ми мома хубава,
сутринта рано станала,
и си дворите измела,
отишла боклук да хвърля.
Като надолу погледна,
отдолу ми се й задало,
една ми сватба голяма,
голяма сватба, болярска,
а че й чичо продума:
- Тази е сватба за тебе,
аз те скришом сгодих,
за едно момче болярско,
ала е малко кусурно,
хем глухо, Станке, хем нямо.
Че викна Станка заплака:
- Божке ле, мили Господи,
тежко му й, Божке, горко му,
който сираче остане...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.